попривършвало

Речник на българския език

1. попривършвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попривършвало е производна форма на попривършвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попривършвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попривършвало е производна форма на попривършвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попривършвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

попривършвало е производна форма на попривършвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попривършвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попривършвало е производна форма на попривършвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).