попривършвал

Речник на българския език

1. попривършвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попривършвал е производна форма на попривършвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попривършвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попривършвал е производна форма на попривършвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попривършвал — мин. деят. св. прич. м. р.

попривършвал е производна форма на попривършвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попривършвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попривършвал е производна форма на попривършвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).