попривел

Речник на българския език

1. попривел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попривел е производна форма на поприведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попривел — мин. деят. св. прич. м. р.

попривел е производна форма на поприведа (мин. деят. св. прич. м. р.).