попречил е

Речник на българския език

1. попречил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попречил е е производна форма на попреча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попречил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попречил е е производна форма на попреча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).