попречело

Речник на българския език

1. попречело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попречело е производна форма на попреча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попречело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попречело е производна форма на попреча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).