попрехвърчал си

Речник на българския език

1. попрехвърчал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попрехвърчал си е производна форма на попрехвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. попрехвърчал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попрехвърчал си е производна форма на попрехвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. попрехвърчал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попрехвърчал си е производна форма на попрехвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).