попрехвърчало си

Речник на българския език

1. попрехвърчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

попрехвърчало си е производна форма на попрехвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. попрехвърчало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

попрехвърчало си е производна форма на попрехвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. попрехвърчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

попрехвърчало си е производна форма на попрехвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).