попрехвърчало е

Речник на българския език

1. попрехвърчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрехвърчало е е производна форма на попрехвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попрехвърчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрехвърчало е е производна форма на попрехвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попрехвърчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрехвърчало е е производна форма на попрехвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).