попрехвърчало

Речник на българския език

1. попрехвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрехвърчало е производна форма на попрехвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попрехвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попрехвърчало е производна форма на попрехвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попрехвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

попрехвърчало е производна форма на попрехвърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попрехвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попрехвърчало е производна форма на попрехвърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).