попрехвърчали

Речник на българския език

1. попрехвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

попрехвърчали е производна форма на попрехвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. попрехвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

попрехвърчали е производна форма на попрехвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. попрехвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

попрехвърчали е производна форма на попрехвърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. попрехвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

попрехвърчали е производна форма на попрехвърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).