попрехвърчала

Речник на българския език

1. попрехвърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

попрехвърчала е производна форма на попрехвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. попрехвърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

попрехвърчала е производна форма на попрехвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. попрехвърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

попрехвърчала е производна форма на попрехвърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. попрехвърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

попрехвърчала е производна форма на попрехвърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).