попрехвърчал

Речник на българския език

1. попрехвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрехвърчал е производна форма на попрехвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попрехвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрехвърчал е производна форма на попрехвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попрехвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

попрехвърчал е производна форма на попрехвърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попрехвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попрехвърчал е производна форма на попрехвърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).