попреувеличавал си

Речник на българския език

1. попреувеличавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попреувеличавал си е производна форма на попреувеличавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. попреувеличавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попреувеличавал си е производна форма на попреувеличавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. попреувеличавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попреувеличавал си е производна форма на попреувеличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).