попреувеличавал е

Речник на българския език

1. попреувеличавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попреувеличавал е е производна форма на попреувеличавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попреувеличавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попреувеличавал е е производна форма на попреувеличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попреувеличавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попреувеличавал е е производна форма на попреувеличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).