попреувеличавал

Речник на българския език

1. попреувеличавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попреувеличавал е производна форма на попреувеличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попреувеличавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попреувеличавал е производна форма на попреувеличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попреувеличавал — мин. деят. св. прич. м. р.

попреувеличавал е производна форма на попреувеличавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попреувеличавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попреувеличавал е производна форма на попреувеличавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).