попретеглил

Речник на българския език

1. попретеглил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попретеглил е производна форма на попретегля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попретеглил — мин. деят. св. прич. м. р.

попретеглил е производна форма на попретегля (мин. деят. св. прич. м. р.).