попретеглел

Речник на българския език

1. попретеглел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попретеглел е производна форма на попретегля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попретеглел — мин. деят. несв. прич. м. р.

попретеглел е производна форма на попретегля (мин. деят. несв. прич. м. р.).