попресилил

Речник на българския език

1. попресилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попресилил е производна форма на попресиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попресилил — мин. деят. св. прич. м. р.

попресилил е производна форма на попресиля (мин. деят. св. прич. м. р.).