попреместил

Речник на българския език

1. попреместил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попреместил е производна форма на попреместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попреместил — мин. деят. св. прич. м. р.

попреместил е производна форма на попреместя (мин. деят. св. прич. м. р.).