попрелял си

Речник на българския език

1. попрелял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попрелял си е производна форма на попрелея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. попрелял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попрелял си е производна форма на попрелея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. попрелял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попрелял си е производна форма на попрелея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. попрелял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попрелял си е производна форма на попрелея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).