попрелял е

Речник на българския език

1. попрелял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрелял е е производна форма на попрелея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попрелял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрелял е е производна форма на попрелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попрелял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрелял е е производна форма на попрелея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. попрелял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрелял е е производна форма на попрелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).