попрелеел

Речник на българския език

1. попрелеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрелеел е производна форма на попрелея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попрелеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

попрелеел е производна форма на попрелея (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. попрелеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрелеел е производна форма на попрелея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. попрелеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

попрелеел е производна форма на попрелея (мин. деят. несв. прич. м. р.).