попрегърбял

Речник на българския език

1. попрегърбял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрегърбял е производна форма на попрегърбям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попрегърбял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попрегърбял е производна форма на попрегърбям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попрегърбял — мин. деят. св. прич. м. р.

попрегърбял е производна форма на попрегърбям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попрегърбял — мин. деят. несв. прич. м. р.

попрегърбял е производна форма на попрегърбям (мин. деят. несв. прич. м. р.).