попрегорили

Речник на българския език

1. попрегорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

попрегорили е производна форма на попрегоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. попрегорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

попрегорили е производна форма на попрегоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).