попреглътвал

Речник на българския език

1. попреглътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попреглътвал е производна форма на попреглътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попреглътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попреглътвал е производна форма на попреглътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попреглътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

попреглътвал е производна форма на попреглътвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попреглътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попреглътвал е производна форма на попреглътвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).