поправяло

Речник на българския език

1. поправяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поправяло е производна форма на поправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поправяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поправяло е производна форма на поправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поправяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поправяло е производна форма на поправям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поправяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поправяло е производна форма на поправям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).