попостопляше

Речник на българския език

1. попостопляше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

попостопляше е производна форма на попостоплям (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. попостопляше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

попостопляше е производна форма на попостоплям (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).