попосплашвал

Речник на българския език

1. попосплашвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попосплашвал е производна форма на попосплашвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попосплашвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попосплашвал е производна форма на попосплашвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попосплашвал — мин. деят. св. прич. м. р.

попосплашвал е производна форма на попосплашвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попосплашвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попосплашвал е производна форма на попосплашвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).