попоклащало е

Речник на българския език

1. попоклащало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попоклащало е е производна форма на попоклащам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попоклащало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попоклащало е е производна форма на попоклащам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попоклащало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попоклащало е е производна форма на попоклащам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).