попоклащало

Речник на българския език

1. попоклащало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попоклащало е производна форма на попоклащам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попоклащало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попоклащало е производна форма на попоклащам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попоклащало — мин. деят. св. прич. ср. р.

попоклащало е производна форма на попоклащам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попоклащало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попоклащало е производна форма на попоклащам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).