поплюл съм

Речник на българския език

1. поплюл съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поплюл съм е производна форма на поплюя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поплюл съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поплюл съм е производна форма на поплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).