поплюло е

Речник на българския език

1. поплюло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поплюло е е производна форма на поплюя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поплюло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поплюло е е производна форма на поплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).