поплюли

Речник на българския език

1. поплюли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поплюли е производна форма на поплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поплюли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поплюли е производна форма на поплюя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).