поплюла е

Речник на българския език

1. поплюла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поплюла е е производна форма на поплюя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поплюла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поплюла е е производна форма на поплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).