поплюл

Речник на българския език

1. поплюл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поплюл е производна форма на поплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поплюл — мин. деят. св. прич. м. р.

поплюл е производна форма на поплюя (мин. деят. св. прич. м. р.).