поплюеше

Речник на българския език

1. поплюеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поплюеше е производна форма на поплюя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поплюеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поплюеше е производна форма на поплюя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).