поплювал е

Речник на българския език

1. поплювал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поплювал е е производна форма на поплювам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поплювал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поплювал е е производна форма на поплювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поплювал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поплювал е е производна форма на поплювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).