поплещил е

Речник на българския език

1. поплещил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поплещил е е производна форма на поплещя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поплещил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поплещил е е производна форма на поплещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).