поплещило

Речник на българския език

1. поплещило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поплещило е производна форма на поплещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поплещило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поплещило е производна форма на поплещя (мин. деят. св. прич. ср. р.).