поплещил

Речник на българския език

1. поплещил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поплещил е производна форма на поплещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поплещил — мин. деят. св. прич. м. р.

поплещил е производна форма на поплещя (мин. деят. св. прич. м. р.).