поплещел

Речник на българския език

1. поплещел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поплещел е производна форма на поплещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поплещел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поплещел е производна форма на поплещя (мин. деят. несв. прич. м. р.).