поплетете

Речник на българския език

1. поплетете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

поплетете е производна форма на поплета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поплетете — повелително наклонение, мн. ч.

поплетете е производна форма на поплета (повелително наклонение, мн. ч.).