поплел е

Речник на българския език

1. поплел е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поплел е е производна форма на поплета (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поплел е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поплел е е производна форма на поплета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).