поплака

Речник на българския език

1. поплака — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поплака е производна форма на поплача (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поплака — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поплака е производна форма на поплача (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).