попищяхте

Речник на българския език

1. попищяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

попищяхте е производна форма на попищя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. попищяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

попищяхте е производна форма на попищя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).