попищял си

Речник на българския език

1. попищял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попищял си е производна форма на попищя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. попищял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попищял си е производна форма на попищя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. попищял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

попищял си е производна форма на попищя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).