попищяло е

Речник на българския език

1. попищяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попищяло е е производна форма на попищя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попищяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попищяло е е производна форма на попищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попищяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попищяло е е производна форма на попищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).