попищял

Речник на българския език

1. попищял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попищял е производна форма на попищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попищял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попищял е производна форма на попищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попищял — мин. деят. св. прич. м. р.

попищял е производна форма на попищя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попищял — мин. деят. несв. прич. м. р.

попищял е производна форма на попищя (мин. деят. несв. прич. м. р.).