попищели

Речник на българския език

1. попищели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

попищели е производна форма на попищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. попищели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

попищели е производна форма на попищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. попищели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

попищели е производна форма на попищя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. попищели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

попищели е производна форма на попищя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).