попипа

Речник на българския език

1. попипа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

попипа е производна форма на попипам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. попипа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

попипа е производна форма на попипам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. попипа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

попипа е производна форма на попипам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).